"В началото бе словото… и болката от убождането, а после размазаното бягство от скапаната действителност. Бягство към едно далечно и все недостижимо щастие… Бягство от самотата.
“Който оставя дома си, за да търси щастие другаде, все едно е хукнал да гони вятъра.” Там няма дом. Само наркотичното усещане за вечност. Миражи от пясъчни кули, разпаднали се след проглеждането… нова криза… нужда… глад… трудното решение на избора… ново убождане… няма избор… Зависимост. Няма минало и утре. Тук и сега е време, приклещено в пространството на една спринцовка. Време за самоубийство. Както заклетият пушач протяга трепереща ръка към последната димяща цигара… преди края. Точно както пропадналият алкохолик допива последната чаша, почерпвайки разядения си черен дроб… преди края. Зависимост – няма избор. Това са майка ти и баща ти, брат ти, съседа… цялото скапано общество, сложило маската на привидна загриженост. Родители, страдащи от мисли за насъщния, оправдаващи се с учители, чиято единствена грижа е присъствието ти в час, приятели – лабилни и психически слаби като теб самия.
На кого му пука?!
Аз искам да живея. Искам и ти да живееш. Искам да сбъдна мечтите си. Искам да се влюбя. Искам си своя живот! Ти също, нали? Още има време, шанс, надежда. Можем да спрем. Можем да заключим смъртта. Има толкова зелени пътища… Подай ръка. Ще те хвана."
Този сайт е за всички, които искат да им бъде подадена ръка. Просто един шанс всички да видят нещата, такива каквито са.
“Който оставя дома си, за да търси щастие другаде, все едно е хукнал да гони вятъра.” Там няма дом. Само наркотичното усещане за вечност. Миражи от пясъчни кули, разпаднали се след проглеждането… нова криза… нужда… глад… трудното решение на избора… ново убождане… няма избор… Зависимост. Няма минало и утре. Тук и сега е време, приклещено в пространството на една спринцовка. Време за самоубийство. Както заклетият пушач протяга трепереща ръка към последната димяща цигара… преди края. Точно както пропадналият алкохолик допива последната чаша, почерпвайки разядения си черен дроб… преди края. Зависимост – няма избор. Това са майка ти и баща ти, брат ти, съседа… цялото скапано общество, сложило маската на привидна загриженост. Родители, страдащи от мисли за насъщния, оправдаващи се с учители, чиято единствена грижа е присъствието ти в час, приятели – лабилни и психически слаби като теб самия.
На кого му пука?!
Аз искам да живея. Искам и ти да живееш. Искам да сбъдна мечтите си. Искам да се влюбя. Искам си своя живот! Ти също, нали? Още има време, шанс, надежда. Можем да спрем. Можем да заключим смъртта. Има толкова зелени пътища… Подай ръка. Ще те хвана."
Наградена творба от Балкански литературен конкурс
“Изкуството против дрогата”
Радина Бончева Дафчева, ОУ “Петко Каравелов”, гр. Асеновград
Този сайт е за всички, които искат да им бъде подадена ръка. Просто един шанс всички да видят нещата, такива каквито са.
 |